разделението на властите

Разделението на властите е един от основните принципи на демокрацията и правовата държава.

Той представлява разделение на правната, изпълнителната и съдебната власт, като всяка от тях има свои функции и отговорности.

Този принцип е създаден с цел да гарантира баланс и контрол върху властта и да предпази гражданите от злоупотреби и нарушения на правата им.

Исторически, идеята за разделение на властите е била популярна още в древността.

В Гърция и Рим имаше различни механизми за балансиране на властта, като например аристотеловото деление на правителството на монархия, аристокрация и демокрация.

Също така, идеята за разделение на властите е представена и в политическите трактати на философи като Монтескьо и Русо.

В българската история, разделението на властите е било част от конституционната система още от Старо Българско време.

През периода на Османската империя, властта е била концентрирана в ръцете на султана и това е било един от основните фактори, които са довели до падането на Османската империя и освобождението на България.

След освобождението на България през 1878 г., разделението на властите е било изрично залегнало в първата конституция на страната.

Този принцип е продължил да се развива и затвърж.